:: Кастевер ::
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

:: Кастевер ::

~
 
ИндексТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 няма север от рая;

Go down 
АвторСъобщение
L'Administrateur scalene
Emperor
Emperor
L'Administrateur scalene

Scorpio

Брой мнения : 16
Join date : 12.04.2012
Age : 819
Местожителство : ~

няма север от рая; Empty
ПисанеЗаглавие: няма север от рая;   няма север от рая; EmptyПон Май 23, 2016 4:26 am


Мирри;
-----
Бяха изминали три дни от отпътуването й на север. Обедното слънце пареше по гърба й и дори сред равнинната зеленина пустинната жега сякаш нямаше намерение да отпусне неприятната си хватка. Шаро се влачеше след нея с бавни, разтеглени крачки и често-често се взираше в изчезващата пустиня зад гърба си. Двамата се придвижваха безмълвно и поспираха тук-таме, за да се огледат за възможна опасност. Още когато бяха зърнали края на пустинята на хоризонта, интуицията на Мирри й беше прошепнала, че нещо не бе наред. Щом първите дървета щръкнаха в далечината, неприятното чувство в червата й се завърна по-силно от всякога.
Оттук не можеше да прецени точно колко време щеше да им отнеме да достигнат оредялата гора, но дори на това разстояние успя без особено затруднение да потвърди страховете си - нямаше никаква следа от каквото и да било човешко присъствие. Момичето поспря и се обърна към Шаро с озадачен поглед, сякаш котката би имала отговор на незададения й въпрос.
"Ястребът трябваше да изпрати сигнал?" Мислите на каракала се смесиха с нейните с интонацията на въпрос и донесоха със себе си част от раздразнението му.
- Да, - Мирри отговори на глас, - точно така - сигналният дим! Шаро, няма дим! - Обхвана лицето си с ръце и нарастващата й ярост за малко да се прояви в недоволно ръмжене.
Ястребът бе редовният й партньор в почти всички обири и убийства. Само когато работеха в различни райони, биваше заместен от някого на неговото ниво. Хищните птици, както се наричаха членовете на "разбойническата" й гилдия, бяха изпратили Мирри по следите на двойка Якварски търговци, които били тръгнали към владенията на Крал Васно по маршрут през лятната територия на Пиво, и "очите" на гилдията от Якварските владения бяха пратили информация, че се очаква търговците да изнасят изключително качествена стока на север. Доколко тези сведения бяха достоверни, никой от гилдията не знаеше. Но все пак не бяха пожелали да изпуснат такъв шанс и бяха възложили задачата на Мирри, Ястреба и непознат за момичето хибрид с нагледно Синхо-Якваров произход. Мирри трябваше да се срещне с останалите точно там, в началото на горичката. Те бяха изпратени няколко дни по-рано да се уверят, че Якварите наистина са тръгнали по този маршрут.
Но сигналът на Ястреба го нямаше.
Шаро се понесе напред и я подкани с бърз поглед през рамо. Опашката му трептеше нервно след него и сивкавата петниста козина на гърба му бе щръкнала от раздразнение и тревога. Мирри тръгна след него с бърза крачка и мислено претегли всички възможности, но онова чувство рядко я залъгваше - нещо беше много, много не наред. Или съучастниците й бяха пострадали, или от гилдията й бяха скроили жесток номер. И тя залагаше на второто.
Отне им повече от половин час да достигнат първите дървета - трудно бяха поддържали бодрия си ход под изпепеляващите слънчеви лъчи и към средата на пътя отново се бяха придвижвали досадно бавно. Оттук равнината се накланяше и образуваше малка гориста долина. Нататък гората се сгъстяваше. А от другите разбойници нямаше и следа.
Мирри се разположи под сянката на едно дърво, облягайки се на ствола му, и развърза връвта на кожената си мешка. Шаро легна встрани и притвори сините си очи от умора. Можеха да се тревожат за задачата си по-късно; сега беше време за почива.
-
Когато се събуди от мислите на Шаро, слънцето вече беше залязло. Каракалът стоеше приведен, вперил поглед някъде в мрака. Ококорените му очи светеха като фенери. Мирри стигна до извода, че след като бяха утолили жаждата и глада си, бе задрямала. За няколко часа.
"Защо не ме събуди по-рано?" попита мислено и без да показва раздразнението си, проследи погледа на неподвижното животно. Изглежда имаха по-голям проблем от недоволството й. Човешкото й зрение не долови нищо освен тъмнина, но от начина, по който Шаро се взираше в храстите като препариран, й стана ясно, че не бяха сами.
"Не бяхме в опасност." - отговори, без да извръща поглед. "Слушай, там има нещо."
Или някой... Мислите на момичето не достигнаха котката. То се вслуша в нощта Скоро, насред далечния зов на сова, чу стъпки, съвсем тихи, но не и недоловими за изострения й слух. Съществото приближаваше от север с бавна и премерена крачка. Крачката на ловец. Мирри приготви лъка си и зачака в готовност, прицелила стрелата си в храстите, които се простираха на няколко метра разстояние от тях. Не достатъчно далеч, за да бъде спокойна. Дори сега, когато знаеха, че наближава, ловецът им можеше успешно да използва укритието си в своя полза. Неспокойствието й явно бе достигнало Шаро, защото мислите му отекнаха в главата й в отговор на тревогата.
"Не е човек. Хищник. Лисица или вълк, не мога да преценя."
"Вълк е," отговори на ум. "Лисица не би посмяла да ни приближи."
Мислено изруга. Ако не беше заспала, или ако каракалът я беше събудил по светло, щеше да запали огън навреме и сега нямаше да бъдат в тази ситуация. Бе единак. Вълците от глутницата не ловуваха сами.
Стъпките се приближиха опасно близо и скоро едрият звяр изскочи от храсталака. Стрелата на Мирри прониза рамото му и той се изви с болезнен рев, но това само го забави. След момент вълкът отново се бе втурнал към тях. Шаро приклекна с настръхнала козина и се нахвърли върху хищника отстрани, впивайки зъби и нокти в гърба му. Момичето използва моментното разсейване да приготви камите си. Вълкът се мяташе бясно и извиваше врата си в опит да достигне със зъби котката, вкопчена в гърба му.
- Шаро, бягай! - извика, преди да хвърли едната си кама. В един момент острието прониза гърдите на звяра и каракалът скочи от гърба му. Мирри бе пропуснала сърцето. Вълкът за пореден път се втурна към нея. Повали я с ръмжене и се заборичкаха в пръстта. Момичето усети болезнената клопка на вълчата челюст и зъбите се впиха в рамото й. Почти навреме Шаро скочи отново върху сивия хищник и се вкопчи в задната част на врата му. Това бе достатъчно да накара вълка да разхлаби клопката си и Мирри се възползва, забивайки втората кама в сънната му артерия. С общи усилия двамата избутаха звяра на една страна и той се сгромоляса с предсмъртен рев.
След като се възстанови от битката и превърза раната си, Мирри отиде да си прибере камите и стрелата от трупа на животното. Същевременно използва момента да го разгледа по-отблизо. Единакът бе по-едър от останалите вълци, които беше виждала, но тя забеляза, че в действителност не бе в особено добро физическо състояние - по щръкналите му ребра си личеше, че зимата не бе била особено щедра към животното.
Пулсиращата болка в рамото й й напомни, че умира от желание да се прибере колкото се може по-скоро, но усещането в червата й й припомни на свой ред, че може би от гилдията не бяха планирали точно това за нея.
Толкова далеч от Севера нощите бяха топли дори през ранната пролет, а студените нощни температури на пустинята не достигаха горите. Мирри реши, че няма смисъл да губи допълнително време в одиране на звяра и мислите на Шаро я изпълниха с безмълвно съгласие. Беше време да разбере каква точно съдба я очакваше от другата страна.
Дуото изкачи южния склон на хълма и се спря на върха. Оттук можеше да се обхване цялата местност и погледът на Мирри моментално бе привлечен от лагерния огън в далечината, който се открояваше на фона на тъмната гора с оранжевата си яркост. Предположи, че това е лагерът на търговците. Нейните съучастници не биха запалили огън толкова навътре в гората - ако изобщо бяха някъде там, биха се придвижвали точно като нея - незабелязано. Явно Якварите не се страхуваха от разбойниците, които можеха да дебнат из горските сенки. Разбойниците като нея. Усмихна се горчиво и поведе спътника си напред, изчезвайки в тъмнината.

________

مودته تدوم لكل هول * وهل كل مودته تدوم
“You have to keep breaking your heart until it opens.”
― Rumi


Върнете се в началото Go down
https://ssrp.bulgarianforum.net
Sentel
Sentinel
Sentinel
Sentel

Capricorn

Брой мнения : 13
Join date : 12.04.2012
Age : 24
Местожителство : Mordor

няма север от рая; Empty
ПисанеЗаглавие: Re: няма север от рая;   няма север от рая; EmptyВто Май 15, 2018 2:07 am

Баара се бе изтегнала, облегната на ствола на едно дърво и лениво дъвчеше парче сушено месо. Запасите им бяха на привършване, но наоколо имаше достатъчно плячка. Беше доволна, че успяха да стигнат по-сигурна местност преди да умрат от глад или да ги хванат търсачите на Пиво. Липсата на малката беше вдигнала целия клан на крак.
Пелли се приближи и загледа червенокосата разбойничка настойчиво, докато тя не ѝ обърна внимание.
-Какво?
Момичето обгърна раменете си с ръце и ги разтри енергично: „Студено ми е.” След това взе една клечка, счупи я на две, пусна двете половини на земята и ги посочи. „Запали огън.” Баара я гледа мълчаливо известно време.
-Не можем да запалим огън. Много се вижда.
Пелли се намръщи и скръсти ръце.
- О, стига си хленчила, живееш в пустинята. Доколкото помня, там става доста по-студено през нощта.
Малката демонстративно завъртя очи и размаха ядосано ръце. „Територията на Пиво не е само в пустинята!” Тя настойчиво засочи счупената пръчка. „Освен това винаги палим огньове!” Баара се навъси.
- Казах, че няма да палим огън. Точка. Ако ти е студено, завий се с нещо. – отвърна с хаплив тон, в който имаше някаква категоричност, която сложи край на разговора. Пелли я изгледа убийствено и ритна пръчките към нея, след което се обърна и седна с гръб към нея няколко метра по-нататък.
Всъщност дори не беше чак толкова студено. Баара беше убедена, че малкото зайче се опитваше да издаде позицията им на Пиво. Само че едва ли включваше в сметките си други разбойници. Баара не изпитваше желание да среща своите братя по съдба, особено пък в компанията на отвлечена благородничка. Беше се погрижила Пелли да не прилича на благородничка, разбира се, но все пак рискът беше голям. Тя въздъхна тежко, протегна се и се намести удобно в тревата. Смяташе да поспи. Момичето едва ли щеше да посмее да се отдалечи, а и да го направеше щеше да е лесна за намиране.
Пелли се взираше в мрака, без да обръща внимание на това, което очите ѝ възприемаха. Планът с огъня не проработи. Трябваше да измисли някакъв друг начин да сигнализира. Беше опитала да пише името си по камъни, дървета и каквото намери по пътя, но Баара я бе хванала в крачка, написала името ѝ на четиридесетина дървета в радиус от един километър, след което я бе заплашила, че ще я върже. Пелли въздъхна тъжно, но след малко вдигна рязко глава. Беше чула нещо. Далечният шум идеше някъде отпред. Приличаше на...”Смях? Гласове! Сигурно са търговци! Ще ме върнат у дома!” Тя настръхна от вълнение, но трябваше да внимава. Погледна крадешком назад. За нейно огромно щастие нейната похитителка като че ли беше заспала. Лежеше свита до дървото със затворени очи, а гърдите ѝ се издигаха и спускаха равномерно. Пелли много бавно се изправи и започна внимателно да отстъпва в посока към гласовете като постоянно хвърляше погледи назад. Когато реши, че се е отдалечила достатъчно, тя хукна нпред колкото я държаха краката. Пред себе си виждаше оранжевата светлина на лагерния огън, замрежена от клонки и листа. Ако можеше да вика щяха да я чуят. Само че тя не можеше да вика и трябваше да тича, да стигне, просто да стигне там.
И тогава две дълги, кокалести, но силни ръце я уловиха през кръста и я събориха по корем. Баара се изправи, вдигайки със себе си и нея на крака и я хвана за китката с едната и за челюстта със другата ръка. Обърна лицето ѝ към себе си и се усмихна подигравателно, а в жълтите ѝ очи се отразяваше светлината на огъня като малка оранжева точица.
- Мисля, че се бяхме разбрали нещо, малко зайче. – просъска тихо и я затегли в другата посока. Пелли искаше да пищи. Да я чуят, да я намерят, да я приберат у дома. Но можеше само да гледа отчаяно как спасителната светлина се отдалечава от нея с всяка стъпка. Сега сигурно щяха и да я вържат...
Изведнъж Баара замръзна намясто и се ослуша. Пелли примига и се огледа озадачено. Наоколо нямаше нищо освен дървета. Нейната похитителка обаче изглежда беше на друго мнение, защото извади дългия си нож и я натика насила в някакви храсти, където се скри и тя самата. Беше чула шумолене. Съвсем тихо, но все пак не пасваше в обичайните звуци на гората. Баара се бе научила добре да различава сигналите за чуждо присъствие, защото иначе се превръщаше в твърде лесна мишена. А в нейния занаят това беше пагубно. Бе напрегнала слуха си за други звуци. Откъм лагерния огън се носеха глухи гласове, но това беше дошло от другата посока. Оттам, накъдето се бяха запътили. Дали Пиво ги бяха открили? Или бяха тръгнали да проверят огъня? Или пък изобщо не бяха Пиво, а други разбойници или просто пътници? Пелли се опита да помръдне, но Баара я държеше здраво през кръста. Най-малкото което ѝ трябваше сега беше зайчето пак да хукне.
Върнете се в началото Go down
 
няма север от рая;
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
:: Кастевер :: :: IV :: Граници и общи земи-
Идете на: