„Беше Царят на кръговрата. Беше и неговото царство. В царството му беше Създанието. Създанието живееше. Всичките му стъпки беше отредил Царят и от своето Пораждане до своята Смърт то извървяваше всичките си стъпки тъй, както му беше отредено от Царя. И Царят го вземаше от Смъртта и го поставяше отново в Пораждането. Създанието живееше и пак живееше, и пак живееше и тогава то попита Царя: „Искам да направя друга стъпка. Мога ли?“ И Царят каза: „Можеш ли?“ И Създанието погледна Стъпката и каза: „Не мога.“ И тогава Създанието се разгневи и направи Стъпката, но по-бързо от преди. И тогава направи следващата още по-бързо. Все по-бързо почна да живее Създанието, а Царят не каза Нищо.
Твърде рано стигна до Смъртта Създанието, а Царят не каза Нищо.
Създанието се Породи. Насреща си видя Създанието. И създанието каза: „Можем.“ И направиха Другата Стъпка и Царят не каза Нищо и се оттегли настрана да съблюдава кръговрата.
Тъй освободиха се Боговете Близнаци и взеха Царството за свое...“
Из „Свитъчен Архив“, Неизвестен Автор, Великата Библиотека
„...От недрата на земята извадили желязо и злато и изваяли от тях две сестри. От желязото се родила войнствена богиня с душа на лъв и с чест приела името си Кали и нарекла душата си Шалая, та да има другар в битките. От златото пък се родила пресметливата и хитра Шая, а нейната душа приела тялото на ягуар, та да има кой да я подкрепя в начинанията.
От лековити билки и изворна вода направили отвара и из кипящите недра се родила Айаси, мъдра и добросърдечна. Тя с душата си не се разделила, но оставила късче от нея там ,отдето първом стъпила на тоя свят. И до ден днешен тия води носят лечебна сила на тоз, който се окъпе в тях.
Събрали и пустинния вятър, дето тъй бързо тича по земята, и вдъхнали му душа, и той се нарекъл Ир. Ир поискал да си има побратим, но не могъл да се раздели с душата си, затова дал късче на пясъчната буря.
Бурята не пожелала да има форма и не пожелала да се побратими с никого. Накрая се нарекла Е, и хукнала да броди неуморно и да гледа туй, що останалите сътворявали, и да си взема по малко от душите им за да допълни своята.
А Създателите на туй не обърнали внимание, а запътили се далеч на север, в сърцето на планината. И от там извадили парче вековен лед и от него заизвайвали Кавар, строг, но справедлив. И щом и той дошъл на света, нарекъл душата си Валак, та да се пазят от студа и да си помагат в лова...“
Из „Божествени Легенди и Митове“, Ряби Нгона Тенду‘а, Великата Библиотека
